Размисли на продавачите на кашони

Home »  Без категория »  Размисли на продавачите на кашони

On юни 19, 2009, Posted by , In Без категория, By , With Коментарите са изключени за Размисли на продавачите на кашони

Седейки на чаша кафе в склада, колегите продавачи на кашони разсъждаваха философски върхи битието и житието и общо взето мислеха ето такива неща…

Обръщате ли внимание на клошарите по улицата?
Хора, които спят по строежи, във входове, в изоставени сгради и където намерят. Хора, които споделят начина на живот на кучетата. Както кучетата обикалят, сякаш безгрижно, по цял ден и цяла нощ, търсят храна по контейнери и от подаяние от хората… и „убиват време“, защото имат много такива. Така има и хора, които правят същото, абсолютно същото като бездомните кучета, това са клошарите.
Много от тях обаче правят още едно нещо, което единствено кучетата не правят. Това е да събират хартия, кашони, скъсани кашони, употребявани кашони, да ги превозват с количка (намерена на някое сметище) до изкупвателните пунктове, за да изкарат някой лев. Докато събират кашони, тези хора хапват от контейнерите, каквото някои от хората са хвърлили, например няколко филийки хляб. А после продължават да търсят кашони, за да ги предадат на вторични суровини.
Много служители в магазини се смиляват над клошарите, оставят им употребените си кашони, които кашони клошарите ще носат нанякъде и ще изглеждат все по-окаяни. Това е тяхната работа, така си изкарват хляба, освен, разбира се, ако някой не им даде някой лев.
Интересно е, че много от клошарите просят кашони, а не пари. Кашони и цигари най-много, защото наистина не всички клошари просят. Не рядко сред въпросните клошари има бивши учители, хора с със достойнство и самочувствие. Разбира се, самочувствието им отдавна се е срутило в действителност, но те продължават да демонстрират достойнство и да се държат с маниерите си от някогашния си живот, преди живота като клошари, събиращи кашони. За това и тези събирачи на кашони не просят пари, това е под достойнството им, те просят кашони, защото това е работа за тях, а срамна работа няма.

Разбират ли клошарите от кашоните? На дали, на дали имат някакво понятие, те просто виждат храна в тях, пари, които ще вземат от вторични. Някои сигурно, разбира се, виждат и ракия, водка или там, каквото пият с парите от предадените кашони. Клошарите се прехранват също като нас, продавайки кашони, ние в някакъв смисъл имаме обща съдба с тях, те продават кашони на вторичните, ние продаваме също кашони… Кашоните ни се привиждат вечер, сутрин, зарити сме в кашони, кашоните са нашето битие и нашата съдба…

Някой ден ще намерим един клошар, ще му наемем някакво място, където да спи, ще се позанимаваме с него и ще му дадем работа, ще мъкне кашни наляво-надясно, както преди, но не до вторични, а от единия ъгъл на склада ни за кашони до другия ъгъл. Интересно е дали бихме могли да направим това наистина, бихме ли могли да убедим някой клошар да се захвне за работа при нас, тя би била подобна в крайна сметка, той пак ще мъкне кашони, просто в по-ограничен периметър.
Какви биха били предимствата му на носач на кашони? Няма да мирише, например. От друга страна ще е вързан за някакво работно място и няма да има тая свобода на придвижване из софийските улици. Докато носи вързопите с кашоните ни, клошара няма да трябва да я пие, което вероятно ще е недостатък за него, защото предполагам, че ще е свикнал да пийва. За сметка на това зимата ще спи на защитено място от студа и дъжда.